В старопрестолната ни столица около 200 хиляди души избират седмия президент
Балотажът не е новост в българската избирателна история. Още в първите години след Освобождението, между 1879 и 1887 г., се провеждат избори с втори тур, включително за Народно събрание. Това разказа историкът проф. Милко Палангурски от Българската академия на науките.
По думите му впоследствие тази практика отпада, а преките парламентарни избори са възстановени през 1992 г. Президентските избори в България обаче винаги са били свързани с възможността за втори тур.
Според проф. Палангурски няма ясно изразена историческа закономерност за повишаване или понижаване на избирателната активност между двата тура. А ниската на първия тур на настоящите президентски избори сравни с първите избори след Освобождението през 1879 г., когато активността е била около 22%. Тогава гласоподавателите са записвали избора си на бял лист и често са изминавали пеша или на кон разстоянието до общинския център, за да пуснат гласа си.
Историкът определи балотажа като нормална демократична процедура, използвана в редица европейски държави, когато е необходимо да бъде излъчен един победител. Той обаче изрази съмнение, че дори при по-висока активност на втория тур броят на гласувалите ще достигне два милиона души.
В края на разговора проф. Палангурски беше попитан как би определил политиците днес – като побудители, възбудители или будители. Отговорът му беше кратък и с чувство за хумор: „Погребални агенти“.
--700.webp)
--300.webp)
