Рейтингът на университетите за 2026 г.: Кои са лидерите и къде дипломата носи най-високи доходи?

Софийският университет задържа първото място в 22 професионални направления

Днес общо 51 университета получиха годишна оценка на базата на редица показатели като учебен процес, научна дейност, приложение на дипломата, престиж и ниво на безработица.

От просветното министерство представиха Рейтинговата система за 2026 г., като целта е да се окаже помощ на кандидат-студентите в техния избор сред 52 професионални направления у нас.

се повече завършили висше образование се реализират на българския пазар на труда, а средният облагаем доход на висшистите е нараснал около три пъти през последното десетилетие, показват данните от тазгодишното издание на рейтинговата система. Информацията беше представена от Георги Стойчев от Министерството на образованието и науката.

По думите му системата потвърждава три трайни положителни тенденции – подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, повишаване на конкурентоспособността на българското висше образование и подобряване на количеството и качеството на научната дейност.

„За единица време изследователите в българските висши училища създават между два и три пъти повече научни публикации, които са между два и три пъти по-влиятелни в сравнение със ситуацията отпреди десетина години“, посочи Стойчев.

► Все повече висшисти остават да работят в България

Делът на завършилите висше образование, които не се реализират в страната, е намалял двойно за последното десетилетие. В същото време средният облагаем доход на висшистите се е увеличил около три пъти и вече достига приблизително 1600 евро.

Според Стойчев данните показват, че инвестицията във висше образование се изплаща, като има значение и дали човек продължава обучението си от бакалавърска към магистърска степен.

Най-бързо са нараснали доходите на завършилите професионално направление „Военно дело“ – с 280% за последните четири години. Следват завършилите „Национална сигурност“, при които увеличението е над 190%.

В същото време най-малък ръст на доходите се отчита при завършилите „Математика“, „Информатика“ и „Компютърни науки“. До 2022 г. именно „Информатика и компютърни науки“ са оглавявали класацията по доходи, но оттогава насам водещо е „Военно дело“.

Въпреки високите доходи в това направление обаче, интересът към него остава по-нисък. Около една четвърт от местата по държавна поръчка остават незапълнени. Подобна е ситуацията и при „Математика“, въпреки че направлението е сред десетте, които осигуряват най-високи доходи.

► Чуждестранните студенти у нас са се удвоили

За последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в българските висши училища се е удвоил и вече достига близо 9%, което е съпоставимо със средното ниво за Европейския съюз.

България обаче продължава да бъде нетен износител на студенти – българите, които учат в чужбина, са повече от чуждестранните студенти, които се обучават у нас.

Министърът на културата Евтим Милошев отбеляза, че все по-голяма част от младите хора, които завършват висше образование, се реализират бързо и в сферите, в които са се обучавали. „Все по-добра реализация имат кадрите, които освен първата бакалавърска степен надграждат образованието си в магистърска степен“, посочи Милошев.

България е сред водещите държави в Европа по привличане на чуждестранни студенти в определени професионални направления. При медицината например 58% от студентите у нас са чужденци.

►  Кои университети оглавяват класациите

Рейтинговата система включва 52 класации по професионални направления и квалификационни степени. Около половината от всички студенти в страната се обучават само в осемте най-големи университета, а останалата половина – в други 43 висши училища.

Нито един университет не е първи във всички професионални направления. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ оглавява 22 класации, Техническият университет – София е начело в шест, а Медицинският университет – София е първи в пет от петте направления, в които предлага обучение. Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив са първи в три от три професионални направления. Тракийският университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив имат по две първи места.

Общо университетите в София оглавяват 44 от класациите, а висшите училища извън столицата – 12. Само една от класациите е оглавена от частен университет.

► За какво е важна не само специалността, но и мястото, на което тя се изучава?

Според Стойчев професионалните направления могат условно да бъдат разделени на три типа. При първия е от голямо значение не само какво се учи, но и в кой университет. Сред примерите са „Икономика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Администрация и управление“.

При „Икономика“ например разликите между първия и последния университет в класацията са свързани не само с резултатите в рейтинговата система, но и с начина, по който завършилите се реализират на пазара на труда. Тази година при магистърските програми първото място в направлението „Икономика“ се дели между Софийския университет и УНСС.

При други направления обаче университетът, в който се учи, има по-малко значение. Такъв пример е „Медицина“, където резултатите на завършилите в София, Пловдив, Варна и Плевен са близки. Подобна е ситуацията при „Педагогика“ и „Военно дело“.

► Исторически висок успех от дипломата за средно образование

Тази година средният успех от дипломата за средно образование на приетите студенти е достигнал исторически най-високо ниво, откакто съществува рейтинговата система – около 5,16.

Данните показват и каква е вероятността завършилите определено професионално направление да упражняват професията, за която са се обучавали. При завършилите „Педагогика“ например над 33% работят като учители по общообразователна подготовка, а близо всеки четвърти завършил „Филология“ работи като учител.

Рейтинговата система измерва и достъпността на висшето образование. Всеки трети студент е първо поколение студент – неговите родители не са завършили висше образование. Около 2% от студентите идват от семейства, в които нито един от родителите няма образование над основното.

Според данните 75% от студентите заявяват, че редовно посещават упражнения, докато лекциите посещават около 50%.