Единствена по рода си стенописна композиция беше официално открита в централното фоайе на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново. Монументалната творба „Музите и сценичните изкуства“ е разгърната в пет пана с обща площ 44,5 кв. м и съчетава стенопис и мозайка с мобилни двустранни фигури и скрити изображения, които превръщат публиката в активен участник.
Откриването на впечатляващия стенописен фриз беше част от тържеството, с което великотърновският театър постави началото на новия творчески сезон. Сред официалните гости бяха зам.-кметът на Община Велико Търново Нейко Генчев, зам.-областният управител Петър Димитров и зам.-ректорът на Великотърновския университет доц. д-р Анна Иванова, представители на културни и образователни институции, партньори и приятели на театъра.
Новият сезон е особено значим за МДТ, защото преминава под знака на три забележителни годишнини – 55 години от създаването на държавната оперета във Велико Търново, 75 години професионален драматичен театър в града и 130 години от рождението на патрона на театъра - големия български актьор Константин Кисимов.
„Нашата мисия е да съхраняваме и развиваме уникалния облик на великотърновския театър като пространство, в което се срещат драматичното, музикалното и танцовото изкуство. Вярвам, че с таланта и всеотдайността на нашия екип, с подкрепата на държавните и местните институции, на нашите партньори, приятели и вярна публика ще превърнем поставените цели в реалност. Нека новият творчески сезон донесе смели идеи, значими срещи и силни спектакли и да бъде достоен за историята на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, заяви директорът Ганчо Ганчев при официалното откриване.
Монументалната композиция е реализирана от студенти и преподаватели от катедра „Стенопис“ при Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Ръководител на проекта е проф. д-р Владимир Аврамов, а художествената концепция е разработена под ръководството на акад. Олег Гочев. В подготовката и реализацията участват още гл. ас. д-р Велина Сталева и студентите Ергюл Ахмедова и Елеонора Ганчева. Монтажът на мозаечните елементи е дело на гл. ас. д-р Пламен Кондов. Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Община Велико Търново по програма „Култура“.
Работата по „Музите и сценичните изкуства“ продължава три години – една година за идейната разработка и две за реализацията. Стенописният фриз пресъздава антична театрална скена и е посветен на трагедията, музиката, танца и комедията, олицетворени от техните покровителки Мелпомена, Евтерпа, Терпсихора и Талия. Отделните пана проследяват преобразяването на скената – от драматичното ѝ разрушаване до нейното възраждане чрез музиката, танца и комедията.
„Използвани са изразните средства на архитектурния постмодернизъм, приложени за първи път по този начин в стенописта. Прототип на изобразената скена е двуетажната сценична постройка на античния театър в Хиераполис, в днешна Турция“, обясни акад. проф. д-р Олег Гочев. По думите му творбата няма аналог в страната и със своя замисъл и изпълнение ще остане записана със златни букви в историята на катедра „Стенопис“ и в развитието на това изкуство.
Особено място в композицията заемат четирите музи. Техните двустранни фигури са подвижни и могат да променят местата си. Посетителите могат да разпознаят всяка муза по нейните класически атрибути, да я свържат със съответното сценично изкуство и да я обърнат. На обратната страна на фигурите е възпроизведена частта от стенописния фон, която те покриват. Така музите визуално се сливат с композицията и сякаш изчезват в изкуството, което вдъхновяват. Този игрови елемент няма аналог в българската стенопис в публична среда.
В творбата е вплетен и образът на Константин Кисимов. Негови портрети в драматична и комична роля са разделени на отделни сегменти и разположени върху мозаечните колони между паната. Образите се събират в цялост и стават видими само от определена дистанция и под специфичен зрителен ъгъл.
Тържеството продължи на Основна сцена с премиерата на „Вишнева градина“ от А. П. Чехов, поставена от режисьора Елица Йовчева.
--700.webp)
--300.webp)
