Успение Богородично е сред най-древните празници, посветени на Дева Мария
На 15 август православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица, познато в народната традиция като Голяма Богородица. Това е един от 12-те най-големи празници в православния календар и един от най-тачените дни в българската обредна традиция. Празникът е посветен на края на земния път на Божията майка и на вярването, че тя е преминала от земния живот в Небесното царство. Успение Богородично е сред най-древните празници, посветени на Дева Мария.
Според църковното предание три дни преди смъртта на Богородица Архангел Гавриил ѝ възвестява Божията воля да я приеме в Небесното царство. Последното ѝ желание е да види още веднъж светите апостоли. Те се събират в Йерусалим, за да се простят с нея.
След успението ѝ апостолите погребват Божията майка в пещера край Гетсимания. Когато няколко дни по-късно отварят гроба, за да може закъснелият апостол Тома да се поклони пред нея, намират само плащеницата ѝ. Преданието разказва, че апостолите след това виждат Богородица в небесна слава, обкръжена от ангели. Затова в православната традиция „успение“ означава не просто смърт, а „заспиване“ и преминаване към вечния живот.
Празникът започва с църква и обреден хляб
В България 15 август е свързан преди всичко с посещение в храм и молитва за здраве, изцеление, семейство и потомство. На празничната литургия се освещават обредни хлябове, които след това се раздават за здраве на живите и в памет на починалите близки.
Особено интересен е обичаят „панагия“ - приготвянето на богородичен хляб. В някои райони той се замесва от новото брашно и се украсява с пластики от тесто, които символизират важни елементи от живота и бита. Хлябът се носи в църквата и се освещава като благодарност към Божията майка. Традицията е запазена и до днес на различни места в страната.
Какво се слага на трапезата?
Голяма Богородица е и празник, който традиционно събира родовете. В населените места, където има храм или манастир, посветен на Божията майка, често се организират общоселски събори. След празничната служба се приготвя и освещава курбан, който се раздава на хората за здраве и благослов.
Курбанът може да бъде свързан с различни лични и семейни молитви - за здраве, плодородие, благополучие и предпазване от болести и нещастия. Празникът има особено значение за жените и семействата, които се молят за деца и закрила на дома.
След 15-дневния Богородичен пост на 15 август се слага празнична трапеза. Традиционно се приготвят прясна питка, варено жито, царевица, тиква и пиле каша, а на много места задължително присъстват диня и грозде. Позволява се и риба.
В някои краища на България на празника се използват и първите плодове и продукти от новата реколта. Те се носят в храма за освещаване, след което се раздават за здраве. Така църковният празник се преплита с традиционната благодарност за плодовете на земята. Традицията повелява на този ден хората да носят дарове пред иконата на Божията майка. Освен свещи и пари, в миналото жените дарявали домашно тъкани кърпи, платна, покривки и други изработени в дома вещи. На места се освещават и първите плодове от градината и полето.
В народните вярвания Богородица е покровителка на майките, децата и семейството. Затова на 15 август много хора се обръщат към нея с молитви за здраве, семейно благополучие и рожба.
Голяма и Малка Богородица - каква е разликата?
Народната традиция нарича 15 август Голяма Богородица, докато 8 септември е Малка Богородица - Рождеството на Пресвета Богородица. Така двата празника отбелязват две от най-важните събития, свързани с живота на Божията майка - нейното рождение и нейното успение.
На Голяма Богородица особено тържествено празнуват храмовете и манастирите, носещи името на Божията майка. Сред най-известните са Троянският и Бачковският манастир, където празникът традиционно събира множество поклонници. В Троянската света обител например чудотворната икона на Богородица Троеручица е част от празничните чествания и се изнася за поклонение.
Имен ден на 15 август празнуват Мария, Мара, Марийка, Мари, Марияна, Мариана, Мариян, Мариан, Марио, Мариета, Мариела, Маша, Мира, както и други производни на името.
