Знаете ли кога Калтинец и Темниско са били не квартали, а общини?
Днес отбелязваме Деня на българските общини и местно самоуправление. Датата е избрана, защото на 12 октомври 1882 г. е приет Закон за общините и градското управление в Княжество България.
За тези 145 години България претърпява много административни реформи през тези години, но кметствата и общините винаги са основните изграждащи елементи на държавната система. До средата на XX век общините в България като съдържание са близо до това, което днес наричаме кметства. Разделени са на селски и градски, като се регулират с два отделни закона, съответно за селските и градските общини. Те са в основата на административното устройство и промените при тях са сравнително малко. Административните реформи в повечето случаи се отнасят до структурата във вертикала – окръжия, окръзи, околии, области.
Откакто става нахия няколко години преди Освобождението, Горна Оряховица почти винаги е някакъв административен център. Имало е моменти, когато е център на много голяма околия, за една година е дори окръжен център. Но в началото на 20-те години преживява сериозни сътресения, предизвикани от своите най-ценни активи – Захарна фабрика и Гарата.
По различни, но и сходни, причини управлението на Захарна фабрика и населението на квартал Гарата са били недоволни от общинската управа в Горна Оряховица и почти по едно и също време заявяват желанието си за отцепване от Горнооряховска градска община и създаване на свои собствени общини. Споровете са, разбира се, най-вече за пари. Ръководството на фабриката претендира, че са й определени неправилно големи такси за смет, че й се вземат големи строителни такси, наложено е облагане на производството на вар и т.н. На Гарата са недоволни от малкото инвестиции в благоустрояване.
Заявеното желание за отцепване предизвиква силен отпор сред горнооряховчани, за който четем по страниците на тогавашната преса. На една от снимките виждате пространното обяснение за събитията на кмета Стефан Обрешков във вестник „Правда“, излизал в Горна Оряховица в началото на 20-те години на миналия век. Според него искането на Гарата има поне формално законово основание, докато това на Захарната фабрика е абсолютно незаконно. Според Закона за селските общини такава се сформира от селище с поне 100 къщи, или най-малко 50, ако е отдалечено и трудно достъпно. Друг един вестник - „Северен бич“, громи много по-остро претенциите на отцепниците и дори излиза с притурка, приканваща всички горнооряховчани на протест в защита на „малкото отечество“ – родния град.
Искането на Гарата за отцепване е отхвърлено от Великотърновския окръжен съвет още през 1922 г., но жителите на квартала не се отказват. На 18 февруари 1923 г. е организиран референдум, в който гласуват 115 местни жители. 62 от подадените гласове са „за“ отцепване, а 53 са против. Това обаче не е достатъчно за отцепниците, тъй като трябва поне 2/3 от гласувалите да подкрепят искането, за да е валиден референдумът.
На 31 март 1923 г. искането на Захарна фабрика е отхвърлено при обсъждане от народните представители. Управата на фабриката все пак го внася и в Министерския съвет. Но и там го отхвърлят и така приключва войната между ръководството на най-голямото предприятие и общинската управа.
Снимките, които ви предлагаме днес, са направени от Владимир Давидов по време на областен събор в Търново през 1939 г. Виждате някои от съставните общини в Горнооряховска околия. Калтинец тогава не е квартал, а селска община. Към нея като кметско наместничество е Циганово, днешна Правда. Така, както Арбанаси е кметско наместничество към Горнооряховска община. Темниско също е община, както и Сергювец. Доста по-късно те ще се съединят в днешното Първомайци.
Информация и снимки: Исторически музей - Горна Оряховица
