Изложба „Боянската черква – наследство без граници. Начало на европейският ренесанс.“ ще бъде открита на 3 септември от 18,00 ч. в новата изложбена зала "Надежда"
към Народно читалище “Надежда 1869” във Велико Търново. Организира се от Съюза на архитектите в България в сътрудничество с Националния исторически музей.
Съюзът на архитектите в България в сътрудничество с Националния исторически музей, който предостави изходните снимки и текст от възложения му за управление музей
„Боянска църква“, изработи двадесет и трите винилни пана, за да разкаже историята на този храм от началото на Европейският Ренесанс.
Периодът от два месеца, през които изложбата беше разположена пред Централния дом на архитекта в София, показа нестихващия голям интерес към, намиращата се в един от кварталите на София, обител. Стана причина и за множество посещения на място. Ето защо САБ реши да покаже експозицията и в други свои дружества в страната, популяризирайки така недвижимото ни културно наследство. Народно читалище “Надежда 1869” на ул. „Иван Вазов“ № 36 в град Велико Търново е едно от тези места. Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” е построена в подножието на планината Витоша. Тя е един от културните символи на България, включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42.
Цар Константин Тих, седнал на българския престол през 1257 година, назначил братовчед си Севастократор Калоян за управител на Средец. Той издигнал свой дом в Бояна и, както личи от запазения дарителски надпис на старобългарски език, в 1259 г. изградил втора част, продължение на малката селска църква от ХІ век. Платил за изографисването й.
Църквата се състои от три последователно иззидани във времето архитектурни обеми по надлъжната й ос изток-запад. Градежът е в така наречен живописен стил, утвърдил се в църковното строителство на столицата Търновград и разпространил се из други центрове на България през периода на Второто царство.
Архитектурният образ на средновековната църква (без притвора) и неговите особености я причисляват към творбите на Търновската художествена школа, с най-висша изява – запазените стенописи от 1259 г.. Третата, възрожденска част, посветена на Св. Пантелеймон, е построена в средата на ХІХ в. с дарения на местни жители от село Бояна.
Църквата има богата стенописна украса. Установените живописни слоеве са три. Първият слой е покривал изцяло източната част на храма и датира от ХІ-ХІІ в. Вторият слой е от 1259 г.. Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на тези стенописи, които отразяват изключителните постижения на българското средновековно изкуство. Живописта следва канони за изписване на християнския храм, установени с решенията на Седмия вселенски църковен събор, състоял се в Никея през 787 г. Изразителните реалистични портрети на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава и на, властващия в столицата Търново цар Константин Асен Тих и царица Ирина, са едни от най-старите запазени портретни изображения на личности от българската история. Фреските на Боянският майстор се смятат за предшественици на европейския Ренесанс. След Освобождението на България от османско владичество жителите на Бояна поискали да разрушат църквата, за да си построят нова, по-голяма на мястото й. Злощастната участ на уникалния паметник на средновековната българска история и култура е била предотвратена през 1916 г. от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставила на селяните друг терен. Фердинанд устройл прелестния до днес малък парк около църквата, в който са засадени редки видове растения. Година по-късно Царицата завършила земния си път, намирайки вечен покой до южната страна на Калояновата църква, където е гробът й.
Експозицията ще продължи до 30-ти септември 2026г.
