Най-старите снимки от Горна Оряховица показват улици почти без растителност, с тук-таме по някое самотно дърво. Покрайнините на града и Арбанашкото бърдо също са изглеждали съвсем различно – на мястото на днешните борови горички под Камъка е имало лозя и овощни градини.
Озеленяването на града и околностите му започва преди 135 години с изграждането на любимата и досега за горнооряховчани Градска градина. През 1891 г. общинската управа, начело на която стои кметът Христо Рибарев, взема решение за устройване на градски парк по примера на европейските градове.
За целта са отредени 25 дка в покрайнините на града, южно от Въртопа – днешното дере, което някога било доста буйна рекичка. Открит е и щат за градинар-декоратор, а първото залесяване става през есента на 1891 г. с доброволен труд на горнооряховчани. Би било интересно, ако някой специалист може да установи дали някое от старите дървета в парка не е от тези първите, засадени преди 135 години.
Първият градинар е Иван Тасев. Той завършва курс по декоративно градинарство в Търново, където през 1892 г. е поканен на работа чехът Антон Новак. По-късно Тасев основава и първия общински цветарник, намиращ се близо до Градската градина.
Година след първите стъпки по устройване на парка са изкопани основите за фонтан, наричан от горнооряховчани водоскок. През 1895 г. чехът Ото Хорейши извайва бронзова композиция – три момченца (или ангелчета), които държат лилия над главите си и от нея струи водата за шадравана.
Едно от най-важните събития в историята на парка се случва на 10 май 1901 г., когато е открит питеен павилион с 20 седящи места вътре и още толкова на открито. Приходите от заведението се използват за издръжка на градинаря и парка. Общината полага особени грижи за кръчмата, разширява я, добавя се дансинг, където младите да танцуват. През 50-те години към ресторанта, наречен вече „Първи май“, се строи и сцена, на която се изнасят представления и концерти на открито. Вероятно мнозина горнооряховчани помнят този първи летен театър на града.
Градската градина бързо става любимо място за отмора на горнооряховчани. Паркът се разширява през годините. През 1921 г. в съседство с доброволен труд на членовете на дружество „Юнак“ се изгражда футболно игрище. По-късно стадионът е преместен в северната част на града, но в Градската градина остава спортна площадка за различни игри. При разширяването на парка в западна посока е изграден и розариум, който също е емблематично място в спомените на по-възрастните горнооряховчани.
С устройването на Градската градина се правят първите стъпки за озеленяване на града, което става по-мащабно в началото на XX век и особено след войните.
В следващи публикации ще разкажем за по-новите паркове, кога са залесени Арбанашкото бърдо и скатовете под Камъка и кога се появяват големите кестени по горнооряховските улици.
Градската градина става любима тема и за издателите на пощенски картички. Чрез картичките виждаме как се е променял паркът, а и Горна Оряховица. По-новите снимки са на Красимир Маринов.
Информация и снимки: Исторически музей - Горна Оряховицо
--700.webp)
--300.webp)
