Велико Търново е една от последните спирки на Националната фотографска изложба „Поправи Земята“, организирана от HUMANA People to People България в партньорство с Школа по изкуствата „Дедал“ и с подкрепата на Община Велико Търново. Тя ще бъде разположена в централната част на града, пред Факултета по изобразително изкуство, между 1 и 15 септември.
Проектът на HUMANA People to People България, който насочва общественото внимание към екологичните предизвикателства, наскоро получи национално признание на Годишните награди на b2b Media – първо място в категория „Социален проект с обществено въздействие“.
Освен че достига до хиляди хора в различни градове, инициативата създава устойчиво партньорство между бизнеса, неправителствения сектор, образователните институции и местната власт. Именно обединението на различни организации и общности показва, че справянето с екологичните предизвикателства изисква споделена отговорност, съвместни действия и активното участие на всеки от нас.
Изложбата вече гостува в единадесет населени места в страната, а последните ѝ спирки са Плевен, Пловдив и София.
Експозицията представя отличените фотографии от националния конкурс „Поправи Земята“, които чрез въздействащи кадри отправят послания за опазването на природата, отговорното потребление, кръговата икономика и възможностите всеки човек да бъде част от положителната промяна. Поредицата от изложби е част от обществените инициативи на HUMANA People to People България, насочени към повишаване на информираността за последиците от климатичните промени и необходимостта от опазване на природните ресурси.
Изложбата включва 22 фотографии на професионалисти и любители от цялата страна.
Резюме на фотографиите, включени в Националната изложба „Поправи Земята“:
Националната изложба „Поправи Земята“ представя селекция от снимки, посветени на връзката между човека и природата и на най-острите екологични предизвикателства на нашето време. Участниците изследват последиците от свръхпотреблението, индустриалното развитие, климатичните промени и човешката безотговорност, като поставят въпроса за отговорността на човечеството към бъдещето на планетата.
В изложбата са включени две концептуални фотографии на Ивелина Берова, носител на първо място в конкурса на HUMANA People to People България, част от серията „Mother Earth“. Творбите разглеждат границата между удобството на съвременния живот и цената, която плаща природата – замърсяване, климатични промени и загуба на биологично разнообразие.
Темата за замърсяването е представена и чрез фотографията на Димитър Костов (56 г., София) – „Красавците и боклука“, заснета в Кения, където красиви ибиси са накацали върху купчина отпадъци, създавайки силен контраст между природната красота и негативните последици от човешката дейност. Неговата втора фотография – „Безводие в страната на водата“ – показва пресъхналия язовир Студена и последствията от безотговорното използване на водните ресурси.
Недостигът на вода е централна тема и във фотографията на Йоана Маринова (32 г., с. Сладка вода) – „Разцъфтяване“, заснета на дъното на язовир Цонево, където човешка фигура се преплита с изсъхнало дърво – метафора за крехкия баланс между човека и природата.
Темата е допълнена от фотоцикъла „Противоречие“ на Славян Костов (51 г., Хасково), посветен на засушаването и неговото въздействие върху природата и поминъка.
Човешкият отпечатък върху земята е разгледан в проекта „Антропоцена“ на Ваньо Димитров (39 г., София) – концептуално-документална серия за човека като доминираща сила, променяща планетата. Втората му фотография изследва отново темата за човешкия отпечатък върху природата, а посланието й гласи: „Човекът като продукт на собственото си време - опакован и с пазарна цена.“
Темата продължава във фотографията „Втора кожа“ на Свилена Костадинова (30 г., Велико Търново), която представя пластмасата като символ на епохата, в която изкуственото става водещо в ежедневието ни.
Темата за климатичните промени е представена от Атанас Кузманов (23 г., от Бургас). Неговите фотографии показват малък „снегник“ под отвесите на връх Кутело в Пирин – едно от последните устойчиви снежни петна, останали като свидетелство за отминали ледникови форми. Авторът напомня, че този природен феномен се свива всяка година и се превръща в тихо напомняне за крехкостта на планинските екосистеми и за видимите следи от климатичните промени.
Темата за прогреса и последиците от него също присъства в изложбата. Една от фотографиите е на Мима Фльори от Велико Търново, наречена „Отровна индустрия“.
Най-младият автор в тази селекция – Мария Недкова (16 г., София) – участва с фотографията „Разговор между руини и корени“. Кадърът показва как природата постепенно възвръща изоставени човешки пространства: листа и растителност превземат прага на разрушена сграда и създават визуален разказ за кръговрата, устойчивостта и способността на природата да възстановява живота дори върху бетон.
Въздействието на климатичните промени върху хората е показано в „Селото на рибарите“ на Кристина Ангелова (35 г., с. Долнослав) – история за рибарско село в Южна Индия, засегнато от измирането на рибата.
Темата за възобновяемата енергия е разгледана във фотография на Мартин Бангишев (25 г., Севлиево) – „Слънцето в бетонен капан“, която поставя въпроса колко е важно да се инвестира много повече в зелена енергия по начин, който не е вреден за природата.
Експозицията включва и силно лични послания – „Въздухът на вината“ на Георги Георгиев (46 г., Горна Оряховица), в която деца живеят в свят, където природата е „опакована“, както и фотографията на Мариела Божинова (27 г., София), носеща надежда чрез символиката на житото и възпитанието на децата в грижа към земята и традициите.
