Коментарът на кмета Николай Рашков след решението на ВАС:
Съдът не е уважил моята жалба срещу решение на закритата впоследствие комисия КПК, определена като политическа бухалка. С решение от юни 2024 г. на тази несъществуваща днес комисия, ми бе наложена глоба за установен конфликт на интереси.
Причината е в мой подпис под договор, оформен в миналия мандат, по разпореждане на тогавашния Общински съвет и след заповед на самия предишен кмет Добромир Добрев.
Договорът е за продажбата на общински парцел при проведен явен търг.
Фактите:
Дарил съм своя собствена земя на Общината, като в миналия мандат дарението ми беше прието официално, с решение на ОбС.
Впоследствие обаче бившият кмет насрочи търг за продажба на моя имот – вече като общинска земя, при това, заедно с други съседни общински парцели.
Естествено, аз се явих на този търг. Наложи се да наддавам не само за собствената си земя, но и за другите 8 парцела, пуснати, според мен, неправомерно в обща тръжна процедура. Като юридическо лице, от името на тогавашната ми компания, спечелих търга с най-висока предложена цена и с 200 хиляди лв. над пазарната.
Реших да оспорвам проведената тръжна процедура по законов ред. Целта ми бе да се разделят различните парцели в отделни търгове. Това от една страна щеше да позволи на много повече хора да участват в по-малките търгове, от друга – няколко различни наддавания щяха да донесат повече приходи за Общината, а от трета – самият аз щях да мога да се боря единствено за парцела, който пряко граничи с моя собственост.
Докато се точеше оспорването на тръжната процедура дойде предизборната кампания и аз спечелих кметските избори – за неприятна изненада на статуквото.
Встъпвайки в длъжност като кмет, заварих поредния касов разрив в общинската хазна. Знам, че това унизително положение се е повтаряло година след година, но все пак за мен беше шокиращо. Но това е друга тема.
Буквално в първите дни на мандата, от съда дойде разпореждане: проведеният в миналия мандат търг да се финализира. Още нямах дори заместник-кметове, които да подпишат финалния договор, вместо мен. Тогава подобен казус изобщо нямаше да е възниквал, което е друго ярко свидетелство за цялата му нелепост.
Така или иначе, повярвах на тогавашните юристи в Общината, когато заявиха, че не е проблем да подпиша аз, тъй като фактическото разпореждане с имотите е на Общинския съвет, а заповедта, обявяваща победителя в търга (моята компания) е на бившия кмет Добрев.
Затова и бях спокоен да подпиша. Всъщност – дори бях радостен да подпиша. Защото веднага след това в общинската хазна постъпиха парите от продажбата, в размер на 613 000 лева. Плати ги победилата в търга моя бивша компания, управлявана вече от майка ми. Респективно, вторият подпис върху този финален договор бе нейният.
С така получените средства Общината бързо успя да покрие част от огромните задължения, които заварих при встъпването си в длъжност.
Това е историята.
Чисто житейски, е крайно несправедлива. Затова и оспорвах пред върховния съд решението на закритата вече КПК, че съм в конфликт на интереси.
За жалост съдът явно е счел, че по-голяма тежест има формалното нарушение на буквата на закона в самия документ, отколкото духът на закона, призван да брани обществения интерес.
Явно не са важни обстоятелствата, че нямам лична облага, а напротив;
че не аз съм се разпоредил, а Общинският съвет;
че не аз съм осъществил фактическата продажба, а назначената от тогавашния кмет комисия.
Все така продължава да стърчи безспорният факт, че не е накърнен обществен интерес и дори Общината спечели много средства от парцела, който преди това аз лично ѝ дарих.
Така или иначе решението на съда е налице, заключението на бившата КПК остава в сила и аз чинно ще си платя наложената санкция от 5000 лв.
И продължаваме напред!
