Как Народната република вече създава технологии от бъдещето и се превръща е глобален икономически лидер
Автомобили без шофьори, QR кодове за разплащане, роботи вместо домашни любимци, които строят дори магистрали и заместват човека почти навсякъде ... Всичко това звучи като филм от бъдещето, но всъщност вече е реалност. И то на Изток – в една държава с комунистически режим. Държава, която доскоро беше символ на нискокачествени стоки и нисък стандарт на живот – Китай. Как Народната република вече създава технологии от бъдещето и се превръща е глобален икономически лидер? И докъде се простира вече сянката на Китай? Разказва журналистът Мартин Георгиев в „Темата на NOVA” тази седмица.
Китай е древна цивилизация, понякога наричана "Поднебесната империя" – име, което китайците са използвали през Античността и Средновековието. Според тяхната концепция Китай се намира в центъра на света, а останалите държави и територии са под неговата върховна власт. След векове на изолация, след 1979 година, страната започва да се отваря търговски и туристически към света.
Евтини стоки с ниско качество, лоши условия за живот, бедност…. Допреди няколко години почти всеки европеец правеше подобни аналогии, когато му се спомене името на страната с милиард и половина население. Сега обаче ситуацията е много, много различна, казва финансовият анализатор Цветослав Цачев, който от години изследва ролята на Китай в световната икономика. „Китай не е само производство на евтини, древни стоки за потребление. Китай е производител вече на машини. На машини, оборудване за заводи с най-високо качество и най-надолу развити технологии”, категоричен е Цачев.
След строителния бум и пренасищането на вътрешния пазар с имоти – преди 5 години държавата започва да инвестира в производство на високи технологии. „Особено към няколко сектора, като производство на електрически автомобили, на соларни панели, търсенето на алтернативи за чипове и електроника. Те изведнъж се превърнаха в много голяма опасност за глобалната икономика, защото създадоха по-евтини и добри продукти, които са на много високо ниво, но с по-ниски цени”, обяснява финансовият анализатор.
Пекин – столицата на Китай. Тук живеят над 22 милиона души. В покрайнините на Пекин се намира Академия за подготовка на кадри в търговията – лицей, в който има всички условия за международно сътрудничество на високо ниво. Тук представят инициативата „Belt and Road” или „Един пояс – един път“ – новата философия на Китай за комплексно икономическо развитие. „Този път на коприната не трябва да го възприемаме само като сухопътния коридор от Китай към Европа. Той включва и Африка. Ще виждаме все повече интереси и връзки с Южна Америка”, казва Цветослав Цачев. Накратко казано – идеята на „Belt and Road” е да се възстанови старият и познат в цял свят, като „Пътя на коприната“, в търговски маршрут. Това означава – милиарди, влагани системно в инфраструктура. В някои от проектите Китай инвестира, в други – участва с технологии и кадри. А за да се отърве от лошия си имидж и етикетите „евтино“ и „некачествено“, народната република се фокусира в две посоки – изграждане на свободни търговски зони и насърчаване на частната инициатива.
Китай има 22 свободни търговски зони, като първата е създадена през 2013 г. в Шанхай. Ханджоу е недалеч от този мегаполис и е седалище на един от големите онлайн търговци. Тук, в свободната търговска зона, място има не само един световен търговски гигант. Един от мениджърите на зоната казва: „Ако искате да правите бизнес с висок клас високотехнологични стоки - като фотоапарати, камери – ние имаме специална политика за Вас и място в зоната за свободна търговия. Що се отнася до данъците – нямаме фиксирана политика, но ако вие, ако Вашата стока, Вашето оборудване е от висок клас, то може би можем да Ви предоставим отстъпки – до три пъти по-ниска ставка. Въпрос на договаряне е”.
Около 100 германски предприятия от четири години са изнесли част от производството си именно в Поднебесната империя, сред тях са и едни от най-популярните брандове автомобили. „Този център дава възможност за съвместна дейност между Китай и Германия. Ако някоя немска компания иска да се присъедини, то тя може да използва своята немска технология, но с китайската операционна система”, разказва Лий Ли, която е мениджър в германско-китайски технологичен парк. А финансовият експерт Цветослав Цачев добавя: „Китай вече не е само пазар. Китай не е само производител. Той е едно междинно звено, затова глобалните компании да имат много добри резултати. Китайците успяват да поддържат много ниски маржове на печала. Дори в много сектори се работи буквално на нулеви печалби. Само и само да се стимулира износът. Всички по веригата страдат. И китайските компании, и техните служители, защото заплащането им не расте толкова бързо”.
Статистиката за последните няколко години обаче показва, че крайната бедност, трудовата експлоатация, драстичното социално разделение и липсата на инфраструктура вече са минало са стотици милиони китайци. А страната поставя рекорди по инвестиции и в зелена енергия, което вече значително намалява замърсяванията в китайските мегаполиси. „През последните 25 години бяхме основно дистрибутор на стомана и метали. Сега искаме да сме по-интегрирани, да навлезем в най-различни сектори. Не само метали, но и химикали, които ги обработват, както и нови технологии. Искаме да засилим дистрибуцията нагоре и надолу по веригата”, обяснява Шан Ло – вицепрезидент и мениджър в компания-гигант за производство на зелена енергия.
А каква е тайната на успеха за Китай днес и къде се намира България по новия „Път на коприната” – разкрива китайката Тен Ши, която има и българско име – Катя. Още гледайте във видеото!
