Близо 99 процента от студентите във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ използват инструменти с изкуствен интелект, но две трети от тях не знаят как се регулира неговото използване. Това показват резултатите от онлайн проучване, проведено сред студенти в рамките на проекта „Образовани за образованието“, реализиран от Българското училище за политика „Димитър Паница“ по програма Erasmus+. Според данните 98,7 процента от анкетираните използват инструменти с изкуствен интелект, като 73 процента го правят редовно, а 25,7 процента – понякога. В същото време 66,2 процента посочват, че не знаят как се регулира изкуственият интелект. Макар близо три четвърти от студентите да са чували за съществуването на регулации, само 14,9 процента смятат, че разбират напълно как тези правила ги засягат. Според авторите на изследването това показва, че технологиите навлизат в образованието по-бързо, отколкото се развиват знанията за техните правила, рискове и етични измерения. Повече от половината от анкетираните – 51,4 процента – възприемат изкуствения интелект едновременно като възможност и като източник на рискове. Други 35,1 процента го определят като предимно полезен, а 13,5 процента – като рисков.
Свободните отговори показват, че основните въпроси на студентите са свързани с използването на изкуствен интелект при изпити, академичната честност и справедливостта при оценяването. Част от анкетираните поставят въпроса как технологията може да бъде интегрирана в учебния процес, без да обезсмисля самостоятелната работа, както и дали използването на AI не създава неравнопоставеност между студентите.
Проучването отчита и критично отношение към социалните мрежи. Общо 73 процента от студентите определят влиянието им върху обучението като отрицателно или по-скоро отрицателно.
Най-често посочваният проблем е зависимостта, отбелязана от 77 процента от анкетираните. Следват разсейването с 51,4 процента, липсата на контрол с 40,5 процента и дезинформацията с 23 процента.
Общо 78,4 процента от студентите подкрепят въвеждането на определени ограничения при използването на социалните мрежи.
Най-категорично заявената потребност в образованието остава практическата подготовка. Общо 81,1 процента от анкетираните посочват необходимостта от повече практически примери, а 56,8 процента – от анализ на реални казуси.
Проучването установява и разминаване между общата информираност и действителното разбиране на образователните политики. Макар 85,1 процента от студентите да са чували за актуални предложения за промени в образованието, само 5,4 процента заявяват, че ги разбират напълно, а 58,1 процента – само частично.
Данните показват и ограничена информираност за европейските образователни политики. Общо 70,3 процента от анкетираните посочват, че са слабо запознати или изобщо не ги познават.
Проучването отчита и ниски нива на гражданско участие. Общо 70,3 процента от студентите никога не са участвали в обществени дискусии, а 73 процента посочват липсата на увереност като основна причина за това.
Резултатите от изследването ще бъдат използвани при подготовката на образователна среща във Великотърновския университет през есента на 2026 г. Форумът е част от проекта „Образовани за образованието“ на Българското училище за политика „Димитър Паница“.
