Празникът на Горна Оряховица е свързан с почитта към апостола на Първи революционен окръг Георги Измирлиев – Македончето и традицията е на цял век.
Горнооряховчани организират възпоменания за Македончето още в първите години след освобождението. Много внушително е честването през 1901 г., когато се отбелязват 25 години от смъртта на героя в присъствие на майка му Тона Измирлиева.
Четвърт век по-късно, през 1926 г., честванията продължават почти цяла седмица и би могло да се приеме, че това е първият празник на Горна Оряховица. Тогава се отбелязват 50 години от въстанието и смъртта на неговия ръководител. Същевременно Горна Оряховица е домакин на Втория областен юнашки събор (по онова време градът е в Плевенска област), за който пристигнали над 2500 юнаци.
Събитията продължават от 18 до 22 юни. На 19 юни пристигнали съратници на Измирлиев – Анастас Бендерев, Никола Обретенов, Минко Радославов, представители на горнооряховската колония в София, начело със запасните генерали Тасев и Сантурджиев. Идват и братът на Македончето – Андон и племенници на апостола.
За честването Дворецът предоставил знамето на горнооряховските въстаници. То пристигнало с влак и на гарата било посрещнато от почетна военна част, музика и горнооряховските юнаци. Под мощното им ура знамето било предадено на участника в априлските събития 50-години по-рано и близък другар на Македончето – Стефан Филев. Той целунал знамето, благодарейки на Всевишния, че е доживял този ден (сякаш наистина е чакал само този миг, умира през октомври същата година).
Сред гостите са подполковник Рашко Атанасов – началник на Търновския гарнизон, ръководители на Съюз „Юнак“, представители на юнашки дружества от страната. На 20 юни към тях се присъединил и военният министър генерал-лейтенант Иван Вълков.
Паметникът бил отрупан с венци и цветя, а военният министър приел тържествения парад.
След обед той открил и Юнашкия събор. В юнашките състезания – гимнастика, колоездене, стрелба и др., се включили над 2000 спортисти. Първи награди получили дружествата на Горна Оряховица, Лясковец, Плевен, Ловеч и др. Горнооряховското дружество получило и още една награда – стенен часовник, от запасните офицери.
Съборът се закрил с манифестация. Генерал Панайот Сантурджиев взел знамето, за да го върне в Двореца.
Традицията за внушителни тържества в памет на Георги Измирлиев – Македончето се запазва и през следващите години. Правят се на 9 и 10 юни (заради смяната на календара се прибавят 13 дни към 28 май). Вече сме ви разказали за едно особено импозантно честване през 1937 г., когато се включва и авиацията и от самолет пускат венец върху паметника.
След 9 септември 1944 г. традицията е прекъсната и възобновена чак през 1986 г. Тогава вече официално датата 28 май е обявена за празник на града. Това продължава до 2006 г., когато Общинският съвет взема решение 28 май да е ден за почит, а празникът да е на 29 май.
Така че тази година имаме четворна годишнина – 150 години от първото честване на Априлското въстание и смъртта на Македончето, 100 години от превръщането на честванията в градски празник, 40 години от възобновяването му и 20 години от преместването му на 29 май.
Честит празник, Горна Оряховица! Ние не честваме обесваме, празнуваме силата на горнооряховския дух.
Текст и снимки: Исторически музей - Горна Оряховица
