Въпреки проливния дъжд и тежките условия, събитието събра десетки хиляди посетители край Петропавловския манастир
XIV Национален събор на овцевъдите в България приключи след три дни, изпълнени с фермерски състезания, изложби на животни, български производители, занаяти, фолклор, концерти, професионални форуми и срещи между хората, които пазят жив българския поминък.
Съборът се проведе от 22 до 24 май 2026 г. на поляните край Петропавловския манастир, община Лясковец, и за поредна година събра на едно място животновъди, фермери, производители, занаятчии, самодейци, експерти, институции и гости от България и чужбина.
Официалното откриване се състоя на 22 май в присъствието на президента на Република България Илияна Йотова, министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, съпредседателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, кмета на община Лясковец Васил Христов, представители на държавни институции, местна власт, браншови организации и партньори на събитието.
Тазгодишното издание премина под мотото „Българските храни от български суровини“, с акцент върху качествената фермерска храна, българските производители и необходимостта от по-силна връзка между стопаните и потребителите.
В събора участваха над 60 фермери и производители на фермерски храни и напитки, над 70 занаятчии, над 30 изложители от Българската аграрна камара, както и над 20 производители и доставчици на селскостопанска техника, оборудване, фуражи, био и природни продукти.
На поляните край манастира посетителите можеха да видят овце, кози, крави, биволи, коне, кучета от породата Българско овчарско куче и мини магарета, както и да се срещнат с животновъди, фермерски мандри, производители на млечни и месни
продукти, занаятчии и представители на различни сектори в земеделието.
Един от важните професионални акценти беше Конкурсът за фермерско сирене, кашкавал и оригинален продукт от овче и козе мляко, в който тази година участваха 79 фермерски млечни продукта. Отличия бяха присъдени в седем категории, а наградите на производителите бяха връчени от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Конкурсът премина с обновен професионален формат на оценяване и експертно жури, с акцент върху качеството, произхода, майсторството и автентичния вкус.
Силно присъствие имаше и млечната зона, в която бяха представени демонстрации на стари и съвременни рецепти за млечни продукти. Посетителите видяха различни начини за приготвяне на сирена, кашкавали и занаятчийски продукти от овче, козе и краве мляко. Зоната показа овчето мляко не само като част от традиционната българска трапеза, но и като съвременна, питателна и модерна храна с място в новата гурме култура.
Фермерските състезания отново се превърнаха в едни от най-атрактивните моменти в програмата. Тази година за първи път беше включено състезание по ръчно доене на кози, което предизвика толкова голям интерес, че беше проведено и второ издание. В третия ден надпреварата включи и детска категория, в която най-малките участници показаха смелост, настроение и първи фермерски умения.
Проведоха се и състезания по ръчна стрижба на овце, които събраха публика около арената и показаха майсторство, бързина, здрава ръка и уважение към животните. Сред силните моменти беше постижението на Богдан Русев, който острига овца за 4 минути и 30 секунди – време, което организаторите определят като безпрецедентно за събора и предстои да бъде допълнително проверено като възможно постижение в подобна дисциплина.
Програмата включваше още състезания и демонстрации с коне и специализирани кучета, участие на тежковозни коне, групов впряг, демонстрации с пастирски кучета и специално участие на Конната полиция към СДВР на МВР, която представи дефилета и демонстрации пред публиката.
Сред професионалните акценти на събора беше и международната кръгла маса „Новата среда на болести при дребните преживни животни“,
която събра фермери, ветеринарни специалисти и експерти от над 20 държави. Форумът постави във фокус здравето на животните, превенцията, обмена на опит и необходимостта от общи решения пред новите предизвикателства в животновъдството.
В рамките на събора се проведе и Националният фолклорен конкурс „Заблеяло ми агънце“, който даде сцена на изпълнители от цялата страна. В конкурса участваха деца, младежи и възрастни в различни раздели – народно пеене, инструменти, танцово изкуство, обичаи, словесен фолклор, рисунки и други форми на съхранена българска традиция. Отличените участници бяха наградени в последния ден на събора.
Особено силна беше и семейната програма. През трите дни децата имаха своя зона с творителница, фермерски игри на открито, срещи с животни, състезания, викторини и забавления, които превърнаха събора в преживяване за цялото семейство.
Вечерите на събора събраха публиката с хоротеки, концерти, нестинарски ритуали и огнени спектакли под открито небе. На сцените се изявиха обичани изпълнители, оркестри и фолклорни формации, а програмата предложи над 40 часа музика на живо.
Въпреки проливния дъжд, калта и тежките атмосферни условия в региона, съборът беше посетен от десетки хиляди гости. За организаторите това е още едно доказателство, че Националният събор на овцевъдите не е просто събитие, а преживяване, което носи духа на българското село и реалния живот на хората, свързани със земята и животните.
Защото животът на овчаря не спира при дъжд, кал или трудност. Той продължава всеки ден – със стадото, с грижата, с храната, с труда и с вярата, че българският поминък има бъдеще.
