Проучване показва, че имаме нужда от повече сън през студените месеци
Хората се нуждаят от повече сън през студените месеци, отколкото през лятото. Това показва изследване на Клиниката по сън и хрономедицина в болница „Света Хедвиг“ в Берлин, Германия. Тази необходимост се наблюдава и при хора, живеещи в големи градове, където изкуствената светлина пречи на естествения режим на съня.
Много от нас са запознати с борбата да съберем енергия, за да станем от леглото сутрин през зимата, предпочитайки да натиснем бутона за отлагане на алармата. И учените казват, че това не е изненадващо.
►Сънят и сезоните
„Нашето проучване показва, че дори докато живеят в градска среда само с изкуствена светлина, хората изпитват сезонен сън“, казва Дитер Кунц, който е един от водещите автори на изследването. „Очаквах сезонните вариации да са много по-високи”, добавя той. Предишни проучвания установили, че излагането на изкуствена светлина преди лягане може да потисне секрецията на мелатонин - хормонът, произвеждан от епифизната жлеза, който регулира нашия циркаден режим. Най-видимото проявление на циркадния ритъм е цикълът сън-бодърстване, т.е. естествената тенденция на тялото да се чувства сънливо през нощта и будно през деня.
Германското проучване използва подробни записи на съня на 188 пациенти, които живеят в градска среда и страдат от нарушен сън. След анализ на данните става ясно, че участниците са спали с час повече през декември, отколкото през юни. Техният REM (бързо движение на очите) сън, който е най-активният етап от съня, когато сънуваме и сърдечната ни честота се увеличава, е бил с 30 минути по-дълъг през зимата, отколкото през лятото.
„Сезонността на дълбокия сън беше нещо, което не очаквахме. Той не се управлява от циркадния режим, а е статичен процес. Това означава, че колкото по-дълго сте будни, толкова повече дълбок сън ви е необходим, за да възстановите енергията си“, казва Кунц. Той допълва, че са необходими повече изследвания, за да се разбере защо се нуждаем от по-малко дълбок сън през есента, отколкото през зимата.
Експертът по съня в „Sleep Station” - онлайн доставчик на когнитивно-поведенческа терапия за безсъние, Нийл Стенли казва, че е озадачаващо как не бихме се нуждаели от повече дълбок сън през зимата. „Смята се, че бавновълновият сън е най-важната фаза, защото участва в паметта, ученето и оптимизирането на имунната система“, казва Стенли. „Възприятието е, че бихме дали приоритет на дълбокия сън пред всичко останало. Ако не спите цяла нощ, на следващата нощ ще наваксате целия си липсващ дълбок сън и само половината от липсващата си REM фаза на сън“, добавя експертът.
►Сънят и температурата
Добрият нощен сън зависи и от температурата. Телата ни се нуждаят от телесна температура между 31-35°C - нещо, което можем да контролираме сравнително лесно с централно отопление в съвременния свят. През лятото, когато температурите са по-високи, това може да е по-трудно за контролиране, особено по време на горещи вълни.
Повечето хора си лягат след гледане на телевизия около 22:30-23:00 часа и след това се събуждат около 7:00 сутринта, за да отидат на работа. Децата са особено насърчавани да се придържат към постоянно време за лягане, отбелязват Кунц и колегите му в своето проучване. „Тъй като учебните часове и работното време определят кога трябва да ставаме сутрин, може би си струва да си лягаме малко по-рано през зимата”, казват те.
„Когато знаем, че се нуждаем от повече сън през зимата, няма смисъл да се придържаме към графика, който създаваме през лятото. Ако хората се придържат към едни и същи модели на сън през цялата година, проучването показва, че ще им липсва един до два часа сън всяка нощ през зимата“, казва Кунц.
Липсата на сън е свързана с повишен риск от развитие на диабет тип 2, сърдечни заболявания, затлъстяване и депресия. Според скорошно норвежко проучване, пациенти, които са посетили личния си лекар и са съобщили, че спят по-малко от шест часа всяка нощ, са имали по-висок риск към развиване на заболяване, отколкото тези, които са спали от седем до осем часа.
►Сънят и часовото време
Точно в 3 часа в нощта срещу неделя превъртаме стрелките на часовниците с час напред. Изместването нарушава леко нашия вътрешен биологичен часовник - системата, която регулира съня, хормоните и настроението.
Според учените есенната промяна е по-лека от пролетната, защото добавя час към деня, но мнозина не го използват за сън, а просто остават будни по-дълго. Така ефектът се губи. По-широките здравни изследвания показват, че честите смени на часовото време могат да носят по-сериозни, дългосрочни рискове. Те се свързват с по-висок риск от инсулт, затлъстяване и сърдечни заболявания.
