Днес Горна Оряховица свежда глава в памет на своята Спасителка. Правим го всяка година на 24 февруари – денят, в който през 1923 г. приключва земният път на Елена Язаджиева – Грънчарова.
Ще напомним за нашия дълг към Елена Грънчарова, споделяйки нейните спомени за знаменитата й среща с пашата в смутните априлски дни на 1876 г. Записани са от самата нея на 24 март 1922 г. Публикувани са за първи път в Паметния лист, с който Женско дружество „Просвета“ отбелязва през 1942 г. 100 години от рождението на основателката си. Оригиналът се съхранява в РИМ – В. Търново.
„Родена съм в град Горна Оряховица – 1842 г. от родители Костадин Писарев и Пауна Писарева (Писареви е българското съответствие на Язаджиеви). Живях тих и мирен живот до 27-годишната си възраст…
Така започва Елена своето животоописание, което продължава със създаването на женското дружество и ушиването на знамената за въстаниците през 1876 г.
…Като пропаднаха вред българските въстания, на много места турците изклаха. Нашата околия остана неизклана. Причината беше нашето малко дружество. Като разбрах, че башибозуците и черкезите наближават нашия град, за да колят, скочих аз, събирам няколко от членките, проводих ги да ударят камбаната. Аз тръгнах из улиците, викайки: „Изклани сме, който е християнин да става“. Камбаните клепят, възкачих коня, поведох народа и отидохме в Търново. Спряха ни на моста най-напред две роти турска войска с отворени ножове. Подир туй целият мизлиш (вероятно от меджлис – съвет, събрание) – паша, кадия, мюфтия, владика. Спряха народа на моста. Паднахме на колене с писък и ридания. Измолихме войска да пази града и цялата околия. Мене ме удари една пушка и щях да падна. Тогава ударих на кадията един шамар (с брада до пояс). Той каза „Айол, не япиорсум?“. „Бени дюверу, бенда дюверум“ (Какво направи? Мен ме бие и аз го бия). Пашата си търка брадата и пита: „Какво стана?“. Ний казахме: „Ще ни изколят и не се връщаме“.
Дадоха ни войска с отворени ножове на пушките. Като се връщахме и турците видяха войската, сложиха оръжията, и тъй останахме спасени. И така остана градът и околията спасени от позорни работи и от клане. Подир това изклаха Батак и Бояджик и старо, и младо до крак.
24 март 1922 г.“
Това е краткият разказ на главната героиня в събитията.
Поклонението пред паметта й ще е днес от 11 часа пред паметника й в парк „Христо Ботев“.
Източник: Исторически музей - Горна Оряховица
