Menu

Нови разкрития подкрепят хипотезата за куманско присъствие на крепостта Ряховец

Нови разкрития подкрепят хипотезата за куманско присъствие на крепостта Ряховец

За седма поредна година археологически екип проучва крепостта Ряховец. Археолозите работят на няколко участъка - западната порта, вътрешната част на крепостта, главната порта и южното подградие. Именно южното подградие се оказва най-интересно тази година, затова и екипът насочва по-голяма част от силите си там. Първоначалните ни планове малко се пообъркаха, но пък понякога това е хубаво, защото резултатите, които имаме до момента подкрепят хипотезата ни за куманско присъствие – номадски етнос, който е обитавал крепостта, коментира археологът Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей, който е ръководител на екипа.
През лятото археолозите проучваха сметището, намиращо се на 500 м от крепостта, където откриха некропол, свързан с номадския етнос. Погребенията не са по християнски обред и в същото време са 13 в. Аналогичен случай имаме тази година на южното подградие на крепостта, където открихме яма, в която е погребан индивид в нехарактерна за християнството поза - хокер или ембрионална поза. Тя е характерна за праисторическия период. Свързва с вярванията в задгробния живот, че така човек ще се прероди по същия начин по който се е родил на този свят. Интересното е, че хокерът е надясно, главата е на североизток, а краката са свити и обърнати на югозапад. Долните и горните крайници са затиснати с камъни. Този ритуал наблюдавахме и при откритието на сметището. Има го и в по-късните некрополи. Това е ритуал – затискане против вампирясване, уточни Илиян Петракиев. Археологът обясни, че има и много интересен прешлен за вретено, на какъвто до сега не са попадали, както и няколко колективни монетни находки в ямата, свързани с погребания индивид. Две монети са положени до ръцете, две до краката и осем зад тялото. Положените така монети показват, че
е твърде възможно да става въпрос за обичай известен още от античността - т.нар. Харонов обол. Този обичай влиза и в християнския свят, срещаме го и в средновековието дори и до днес.С поставената при покойника монета, той трябва да си плати за преминаването на душата му в отвъдния свят. Този ритуал се заражда в античността, преминава по някакъв начин в християнството. Ние го откриваме при гроб, който е от християнско време, от разцвета на Второто българско царство, гробът няма нищо общо с християнството. Това са твърде интересни неща от гледна точка не само на археологията и историята, но и на етнографията, коментира още Илиян Петракиев. Куманският етнос, който става гръбнакът на Втората българска държава с участието му в политическия елит на страната, колкото и бързо да се християнизира, явно има хора, които си следват старите нехристиянски, запазени още при придвижването им от североизток номадски традиции. С това можем да обясним появата на такива гробове в 13 век. Това всъщност допълва хипотезата ни, че вероятно Ряховец и цялата местност е доста масирано е обитавана от късно номадски, най-вероятно кумански етнос. А в 13 век куманите са тези, които са в Северна България и диктуват политическите събития, обясни археологът.
Разкопките на крепостта Ряховец са планирани до 20 октомври в зависимост от времето. После екипът ще продължи с музейната работа и след това по традиция ще се организира изложба, която ще включва находките от крепостта и от сметището. Ще бъдат показани също и миналогодишните находки, които заради пандемията не можаха да се видят от гражданите. Част от експонатите на изложбата ще станат и част от постоянната експозиция на музея. Има някои от тях, които наистина си заслужават. Такъв некропол, като на сметището, до сега в България не е проучван, а такъв тип гробове, за които говорихме са единици и те са с по-ранна датировка – 11-12 век и са свързани с печенегите. Предстои да бъде направен анализ от антрополога д-р Надежда Атанасова, за да се види каква е антропологичната връзка с проучвания през лятото обект.
Паралелно с редовни археологически проучвания на крепостта Ряховец се провежда и Археологическата ученическа школа. Тя се организира за шеста поредна година, с подкрепата на спонсори от местни фирми, Общината и училищата.
Тази година екипът работи с ученици от СУ „Георги Измирлиев“ и СУ „Вичо Грънчаров“. Те се обучават на чисто археологическа работа, която се извършва на терена. Запознаваме ги първо с историята на крепостта, а след това най-общо им обясняваме какво трябва да се извършва на един археологически обект като чисто полева работа. Започваме да водим основно документация с тях, запознават се с полевия дневник, инвентарната книга, с нивелира и дрона, обясни Мая Иванова, която е заместник-ръководител на екипа и уредник в Исторически музей – Горна Оряховица.
Близо 200 ученици са преминали през обекта от 2016 г. откакто стартира Археологическата школа. Интересът към нея е много голям. Случвало се е и самите деца да откриват неща, както движими находки, така и структури. Всяка група е от максимум 10 ученици и един учител и работи на обекта по пет работни дни. Целта ни е повече ученици да минат през Школата, уточнява още Мая Иванова. След приключване на работата се прави изложба с откритията през сезона, а учениците получават диплом за участие. Фирмите, които са помогнали за разкопките пък получават свидетелство за дарение.
Екипът се гордее, че сред учениците, минали през Школата, вече има и студенти по археология. В лицето Йоана Катрева, която е трети курс в СУ и второкурсничката Ния Велчева от ВТУ, археолозите имат своите бъдещи колеги.

нагоре
Info for bonus Review William Hill here.